Захарен диабет (ЗД) или диабет

е заболяване, което се характеризира с повишени нива на захар в кръвта поради недостатъчна или намалена ефикасност на собствения инсулин. Постоянно повишено ниво на захар в кръвта причинява промени в кръвоносните съдове. Промените в малките кръвоносни съдове (т. нар. Микроангиопатия) се явяват в основата на диабетичните усложненията:

1. патологични промени в ретината - диабетна ретинопатия
2. патологични промени в бъбреците - диабетна нефропатия
3. промени в периферните нерви - диабетна невропатия

Диабетната ретинопатия (ДР) или диабетен макулен оток с усложненията на пролиферативната ДР, е една от най-честите причини за слепота в напредналите страни, включително Словакия. Рискът от слепота при страдащите от диабет е приблизително 10-20 пъти по-голям, отколкото при не страдащите. При диабетиците развитието на катаракта и атеросклероза е също много по-често срещано.

Диабетна ретинопатия

Диабетната ретинопатия се открива чрез патологичните промени в ретината и съдовете на ретината, които се появяват в резултат на цялостното увреждане на съдовете в случай на диабет. По-специално засяга капилярите на ретината. Нарушението може да се прояви като малки аневризми по капилярите на ретината (микроаневризми), незначително кървене към ретините (кръвоизливи) - като следствие от споменатите малки аневризми.

Повредените кръвоносни съдове могат да изтекат. Това води до подуване на ретината (оток). По-късно може да се появи пролиферация на кръвоносните съдове (неоваскуларизация) на ретината и размножаване на тъканта, като това състояние може да доведе дори до пълна слепота.

Диабетната ретинопатия не боли

В началото заболяването не проявява никакви симптоми. ДР прогресира дългосрочно без болка и без признаци на влошаване на зрението. Именно това прави болестта толкова измамна. Времето, в което би било подходящо да се започне терапия, пациентът обикновено няма субективни затруднения, въпреки че засягането на ретината би могла вече да е в начален стадий. Засягането на ретината може да бъде открито само от лекар при профилактичен преглед на очните дъна или въз основа на намалената острота на зрението в напреднал стадии. В момента, когато се появят субективни симптоми, лечението вече е много по-трудно и по-малко ефективно. Едва в напредналите стадии на заболяването остротата на зрението се влошава. Зрението рязко се влошава, когато се появи подуване в областта на макулата на ретината, тъй като именно самата функция на жълтите пигменти е важна за острото зрение. По-специално при диабетици в по-напреднала възраст влошеното зрение често се приписва на други причини, като пребиопия или катаракта, а не на диабет, защото остротата на зрението на човек се влошава с възрастта. Обикновено само фокусът за близко разстояние се влошава и това може да се балансира чрез очила за четене. Ако очилата за четене не коригират близкото виждане и зрението също се влоши, причината е патологична промяна, която трябва да бъде открита от експерт.

Класификация на диабетната ретинопатия

Основната класификация на ДР се основава на тежестта на микросъдовите промени в ретината и на наличието на неоваскуларизация на ретината. ДР се нарича непролиферативна, при условие че всички промени (микроаневризми, кървене, оток и други) са само в ретината. С пролиферативния ДР новообразуваните съдове и фиброзна тъкан растат на повърхността на ретината. И двете фази, в зависимост от обема на промените в ретината, могат да бъдат леки, средни, тежки до крайни. Частта на ретината в центъра на окото - macula lutea (макула) осигурява острота на зрението и цветово възприятие. Ако тази част на ретината е подута, ние я наричаме оток на макулата. Това е най-честата причина за влошаване на зрението при диабетици. Макулният оток придружава непролиферативната фаза на заболяването по-често, но може да се прояви и в пролиферативната фаза.